keep on till Friday ...then can crash ...forever
lost, drawned, breathless, empty
crash seems best way
Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения
Коментари
Популярни публикации от този блог
Марияна Гръблева Едно обичане ми е заседнало ей тук. Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо. Като притихнал в тъмното камбанен звук. ... а всяка тишина е някакво начало. Едно тъгуване ми е заседнало ей тук. Дълбоко, колкото безброй морета. Да можех с птиците да отлетя на юг... И да ме виждат само ветровете. Едно обичане ми е заседнало ей тук. Научих се (почти) да го отричам. Но знам, че няма ли го, ще умра от студ... А после много дълго ще съм птица. Едно мълчание ми е заседнало ей тук. А думите преливат от очите. Тежи от хиляди мълчания светът. И все по-тихо става. Все по-тихо. Едно обичане ми е заседнало ей тук. Дълбоко ми е и ми се потъва. Останалото е отвикване един от друг. И цял живот умиране - като присъда.
Коментари
Публикуване на коментар
Пътят винаги е дълъг, осеян с мисли, чувства и идеи ...
И никога не сме сами на него,независимо колко пуст ни се струва той понякога
Всичко е само търпение и положителен устрем към живота !