ПРОЕКТ ГОЛОС 2013-ТИНА КУЗНЕЦОВА_

Опитвам се да се сетя какво търсех да напиша
....
приближих се,
още се усещаше миризма на тежък тютюн и застоял въздух примесен с пот
погледнах се в огледалото ...отражението не беше мое
нямаше място за излишни думи- оттам ме гледаше съвършено друг човек
дневникът на един луд ...
тя...или той
туп.туп.туп.туп...бавно броях ударите, които отекваха в главата и по тялото ми
той ...
започнаха  да прииждат хаотични мисли и пак ...той...
вдишах дълбоко
той
огледах се, нямаше никого
не дишах чужд въздух...
нямаше какво да се случи- всичко бе заминало по дяволите
усмихнах се в себе си, а отражението продължи да ме гледа мъртвешки бледо и нагло
подминах
нямаше какво да търся повече тук, мястото не беше важно
той беше по следите ми и колкото повече се боях, толкова по-лесно
надушваше страха ми ...
-погледни се-наложих си да обърна глава и да се вгледам в лицето отсреща
-хубава си, умна, хищна, прикрита, а той е просто един мъж ...
кафявите очи се разшириха при тези мисли, зениците сякаш се нуждаеха от
светлина, за да възприемат всичко и поемаха малките снопчета лъчи в помещението
-време е- издишах бавно и тръгнах навън


Когато думите се подреждат на всевъзможни места