Публикации
...
Мога от теб физически да съм далеч, но в себе си нося част от теб... Онази, която ме кара да поемам дъх, да искам да те търся във всеки атом, да искам да ти дам всичко, да не мога да продължа щом не си близо Дори морето ми говори с твоя глас, пясъка ме обгръща с твоите длани...теб виждам във всичко
Теб
Помирявам се със себе си Поемам липсата ти дълбоко в душата си Прегръщам те на ум, затварям очи и си представям пътя към твоятя душата Има те, някъде сега, а си навсякъде около мен Дълго и трудно е. Не искаш Имаш нужда, но тя не те води Приемам пътя Ще се разтваря в него, в теб...и ако те срещна пак там ще зная, че той винаги ще ни свързва Ти си моята империя от воля, сила и радост, ти си моят бял гълъб, ти си моята вярна посока към всичко. Теб дишам, с теб живея...
Живея от теб Откъс от „Дивните облаци“ на Франсоаз Саган "Не ми пука, че ще умра - единственият ми страх е, че ти ще умреш. Далеч по-важен от каквото и да било, от каквато и да е идея, е твоят дъх върху мен. Нащрек съм, като животно. Щом се събудиш, вмъквам се в теб, в съзнанието ти. Връхлитам те. Живея от теб". Франсоаз Саган, "Дивните облаци"
....
Sometimes quite very often sometimes I feel lonely, weak and afraid Like I need someone, a particular one to take my hand and bring me out of it, always, forever Like I need someOne to takes care of me Like I need him to be stronger than me So strong that I ll feel safe
Sometimes
Sometimes the path is all you got You walk and you walk and you walk... You meet people, you stop by them, you create, you pray with them, u move by them, you move them Then ...only sometimes, but then you have to walk away. Not because you want, but cos they dont know if they want you in their life. And then accidently(acvidents do not exit) you go lost in your own world
