Сленг - Мой Свят / Sleng - Moi Svqt
Нека уикенда е точно този, от който имате нужда ...
Публикации
Холистичните, терапевтичнии и натурални методи за грижа към здравето, и красотата все повече заемат място в начина ни на живот Фирмите Apivita и Korres разработват с грижа и любов всички натурални формули в асортимента си като се придържат изцяло към код- БИО, за да ни предложат естествено чисти и напълно здравословни продукти за лице и тяло, за малки и големи ! Ако за себе си и хората, които обичате сте избрали естествения, натурален и природосъобразен начин да се грижите за здравето, красотата и цялостното си положително усещане, с радост и удоволствие Ви препоръчваме да се потопите в разнообразната гама и широк асортимент на www.inpharmacy.bg При нас с грижа и внимание към козметичните нужни на Вашето тяло и красота, ще подходим професионално, за да постигнем взаимно положителния и задоволителен резултат, които всеки от Вас заслужава и търси ! Желаем Ви красиви мигове, радост и още повече красота около Вас и във Вас с www.inpharmacy.bg !
Човек притежава душата си, за нея се грижи, с нея комуникира, когато навън...а и вътре е тъмно... Тя го топли, само, когато той, човекът я разбира Иначе е тиха, лека, внимателна, безгласна, седи си някъде отзад скрита зад самосъзнанието, егото и характера... Въобще, фина работа е тая душа, уж я има, а така рядко е нужна на хората... Оставят я сама за дълго, оставят я и на студено и да гладува...забравят и да я слушат...тя и без това напоследък все по-тихо и рядко се обажда Много я бъркат със съвест, но съвестта е по избор, ако искаш я имаш, ако ли не, е...никой не е умрял от липса на съвест де... Но душата, ех...това е друга работа Душата гледана добре постига, прави и раздава чудеса, дарява щастие, сияе и озарява хората, привлича към себе си все прекрасни неща Такава е тая душа, чудна и топла...само чака да я повикаш и вече е почнала с вълшебствата Дайте храна на душата си, дарявайте я с красиви емоции и тя ще ви се отблагодарява винаги
Няма нищо по-смешно от човек притиснат в клетката на собствените си мисли и желания ... Мария седна в леглото и се усмихна. Нещата се променяха интензивно, макар привидно всичко да беше в застой Беше му неудобно, а дискомфорта проличаваше дори и в бездействието му Прекаленото мълчание усилваше още повече това впечатление За първи път от доста време имаше ясна представа защо се случва всичко и беше доволна от себе си Време беше за душ и кафе с цигара Вредните навици бяха скритите пороци, които пазеше само за себе си Влезе в малката кухня Така силно контрастираше това помещение с размерите на всичко останало в дома й Тук единственото предназначение бе само да се наслади на гледката, докато си дърпа дълбоко от цигарата Имаше нужда от още поне пет минути...Мозъка й работеше трескаво и тя усещаше как пъзела се разплита с всяка секунда В кутията имаше само още 2 цигари- значи прекалено малко време...Нощта почти бе изкарала тук...трябваха й отговори, а мозъка работи най-добре
Стейн вървеше по пътя ...Тихи стъпки отекваха глухо зад него по тъмната улица. Той умишлено забави ход и в оня миг ''влечугото'' просъска в ухото му: -Парите или живота!- Стейн се усмихна ехидно- Закъсня, отдавна те чакам -На ум пресмяташе изкушаващата сделка, парите или живота...Чий живот, парите бяха само за благозвучие, но живота, ооооо, той беше друго нещо. Надали тоя кретен изобщо си даваше сметка къде бе попаднал и то съвсем доброволно ... Най-после някой да изрече думите, ония същите с които той ще може да се освободи от дебелото въже около врата си и да заживее нов живот, в не чак толкова интересно тяло, но какво да се прави, шанса си заслужаваше... Петя ;)
Лежах безмълвно в равното поле на безвремието Земята беше топла, такъв бе и въздуха...осеян със звезди, закачени нежно и леко по небосвода Бездушието на всичко наоколо ме беше изтощило до крайност, дишах, а нямаше значение... Бях благодарна единствено, че успявах все още да виждам поне красотата на живота, останал отвъд моя собствен мир ... Усещаше се вече, че само думите не стигаха Всичко беше едно вледеняващо НЕ Зачудих се дали винаги е било така ...и знаех Защо отлагах?! Т рудно е да се разделиш с мечтите, еднакво трудно и с илюзиите ... Имаше хора,които трябваше да пусна да си отидат, а други просто да изгоня на сила от себе си Сърцето ми беше Луна, срещу която душата ми виеше страшно ... На много пъти поемах въздух, знаейки, че всичко ще свърши само с една дума Дали се боях да я кажа, дали просто отлагах, в страх от самотата... И тогава си спомних за пореден път- вече бях сама...а воят отвътре беше неспирен от много, много дни Странно е как предела се усеща...