Стейн вървеше по пътя ...Тихи стъпки отекваха глухо зад него по тъмната улица. Той умишлено забави ход и в оня миг ''влечугото'' просъска в ухото му:
-Парите или живота!- Стейн се усмихна ехидно- Закъсня, отдавна те чакам -На ум пресмяташе изкушаващата сделка, парите или живота...Чий живот, парите бяха само за благозвучие, но живота, ооооо, той беше друго нещо. Надали тоя кретен изобщо си даваше сметка къде бе попаднал и то съвсем доброволно ...
Най-после някой да изрече думите, ония същите с които той ще може да се освободи от дебелото въже около врата си и да заживее нов живот, в не чак толкова интересно тяло, но какво да се прави, шанса си заслужаваше...
Петя ;)
-Парите или живота!- Стейн се усмихна ехидно- Закъсня, отдавна те чакам -На ум пресмяташе изкушаващата сделка, парите или живота...Чий живот, парите бяха само за благозвучие, но живота, ооооо, той беше друго нещо. Надали тоя кретен изобщо си даваше сметка къде бе попаднал и то съвсем доброволно ...
Най-после някой да изрече думите, ония същите с които той ще може да се освободи от дебелото въже около врата си и да заживее нов живот, в не чак толкова интересно тяло, но какво да се прави, шанса си заслужаваше...
Петя ;)
Коментари
Публикуване на коментар
Пътят винаги е дълъг, осеян с мисли, чувства и идеи ...
И никога не сме сами на него,независимо колко пуст ни се струва той понякога
Всичко е само търпение и положителен устрем към живота !