За красотата отвън и отвътре

Бабите са си баби навсякъде Чакам на спирката Там чакат още 5-6 души По едно време се задава камиона на Столична с момчетата дето насипват луга по пътя Снежно е все пак Доволна съм 1 сантиметър сняг и кипи трудова дейност, нищо даже, че е неделя Бравос! Камиона приближава и чувам тартора( представяте ли си имат си кой да ги мотивира-мнооо идейно !!!  ;)  ), та чувам го да им вика: -фърлайте бе момчета, фърлайте по-силно да се поизчисти! -Бряяяя!!! И приближават Ние всичкия народ се поскрихме кой къде свари зад спирката, да не ни отнесат тез трудоваци в работен ход и чувам -фъргайте бе! А така!не! Фърляш кат момиче! Мра  😁  ! 😁 😁 😁 Сви ме корема от смях! Захилих се как си знам Тия дето чуха и те  😁 Развесели се народа Хвана от чара на зимното време Покрай мен се струпаха две жени. Усмивки да видиш. Една баба и една по- млада. Всяка заговори. И те една на друга непознати, че и на мене Още смях  😁 😃 По едно време бабата ми вика- ееее, мойто момиче, добре се посмяхме, страшни хора

Ставаш Навреме Викаш неска ше се наточа Цял ден на работа ше съм кат' ено ефирно животно- грация и красота Приготвяш се Гледаш часовника през триесе секунди- има поне 20 мин преди да окъснея безвъзвратно Мотая се Пия кафе...бе не мога така сякаш да се събудя и да го усетя тоя ден още...до обяд ше е така-на автопилот Е, тъй да бъде Излизам Палтенце Шалче Прическа Туй-онуй Бииииива  ;) 10 мин Викам- неска цял ден ше съм диван-чапрас поне ше повървя до другата спирка...гледам трамвая в обратна посока... демек и без туй съм го изпуснала тоя поне... Вървя Биииива  :) По ено време стигам мо мола Още шал палтенце прическа... 2 мин... Гледам -нещо много се мотая Познат шум... Хора на спирката Трамвай Аз съм поне на 100 метра от него Задъхващо Знаех, че до обяд вече няма да бива... газ! Пухкавата ми фигура се възпротиви вътрешно Трай! -викам си Божееее, един път да я затворя като хората тая чаша за кафе Цялото съчетание - баланс бързане по стълбите( как без стълби!!!) слушане кво става на

Седнах на дивана да помисля Отворих шоколада и си взех 2 парченца После още 2, 5, всичкия ...до последното...пфф Слагат нещо в тоя шоколад, не може иначе- почваш и не може да спреш. То и с живота е така. Само дето в него слагат човешки души и колкото са по-пъстри и изпълнени със смисъл, толкова по ти се иска да си вземаш от тях. Естествено има и уловка. Пъстри и смислени не значи добри или лоши...Щото тия понятия са субективни. Нали знаете -за мене т'ва така, пък за тебе то е иначе...Е, ми много хубаво - шарена черга и всеки си тъче, както си знае- къде смислено, къде по инерция, къде-колкото им стигат силите и акъла на хората... Облегнах се, взех компютъра и се сетих, ей тъй без повод уж, че на Нова година не си пожелах желание. Знаете я тая традиция- пожелаваш си нещо там в заранта на Новата година, даваш му красота, сила, желание, посока и да идва! Да почва да се случва там още в оня миг всяка най-съкровена мечта и да събира вселенски дъх, за да я бъде, та да се търкулне к

Понякога тишината е най-добрия съветник...мълчанието най-добрия водач... Тогава мислите се нижат по конец бавно надолу и достигат до онази болезнена опънатост, когато всеки звук и дихание ги изострят...напрягат...изпъват до кръв и ги карат да се стрялкат една връз друга в хаотичен танц на лудостта ... Забавна е тая лудост... Дива... Всеобхватна... Поглъщаща ...Лудост... Лудост, която издълбава резки първо из ума, душата...втурва се безпощадно в кръвта ...и после не кръв тече из вените, а дива, бясна лудост Сетне дълбае резки по тялото, а уж нищо ти няма ...Душата кърви, а нищо ти няма... Тялото вече не е твое, а нищо ти няма ...и се смееш ...смееш..смееш... Забавна е тая лудост, дива...опасна...безразсъдна...бездънна... Лудост... Да помълчим в тъмното и нека тръпките от тишината вибрират с кръвта... нека водят мислите по тънката нишка на търпението и спокойствието Нека е тихо поне за миг ...