Шоколад

Седнах на дивана да помисля
Отворих шоколада и си взех 2 парченца
После още 2, 5, всичкия ...до последното...пфф
Слагат нещо в тоя шоколад, не може иначе- почваш и не може да спреш.
То и с живота е така. Само дето в него слагат човешки души и колкото са по-пъстри и изпълнени със смисъл, толкова по ти се иска да си вземаш от тях.
Естествено има и уловка. Пъстри и смислени не значи добри или лоши...Щото тия понятия са субективни. Нали знаете -за мене т'ва така, пък за тебе то е иначе...Е, ми много хубаво - шарена черга и всеки си тъче, както си знае- къде смислено, къде по инерция, къде-колкото им стигат силите и акъла на хората...
Облегнах се, взех компютъра и се сетих, ей тъй без повод уж, че на Нова година не си пожелах желание. Знаете я тая традиция- пожелаваш си нещо там в заранта на Новата година, даваш му красота, сила, желание, посока и да идва! Да почва да се случва там още в оня миг всяка най-съкровена мечта и да събира вселенски дъх, за да я бъде, та да се търкулне към нас в нейния час...
Е, хубаво, ама аз като не си пожелах сега седя и ме гложди- туй ко ше рече- че позволих несъзнателно Живота да ми поднесе най-големите си изненади, че това дето предстои е толкова неописуемо, та даже аз да не мога да си го представя и пожелая(даааа бееее, ай чак пък!), или...или, че съм си оставила един лъч надежда за нещата, които дори да са се забъркали някъде там вече, то аз да им променя хода с последния влак ...М?
Както и да е, шоколада свърши, трябва нещо по-сериозно да се яде :)
П.Т. ;)