Тишина

Понякога тишината е най-добрия съветник...мълчанието най-добрия водач...
Тогава мислите се нижат по конец бавно надолу и достигат до онази болезнена
опънатост, когато всеки звук и дихание ги изострят...напрягат...изпъват до кръв
и ги карат да се стрялкат една връз друга в хаотичен танц на лудостта ...
Забавна е тая лудост...
Дива...
Всеобхватна...
Поглъщаща ...Лудост...
Лудост, която издълбава резки първо из ума, душата...втурва се безпощадно в кръвта ...и после не кръв тече из вените, а дива, бясна лудост
Сетне дълбае резки по тялото, а уж нищо ти няма ...Душата кърви, а нищо ти няма...
Тялото вече не е твое, а нищо ти няма ...и се смееш ...смееш..смееш...
Забавна е тая лудост, дива...опасна...безразсъдна...бездънна...
Лудост...
Да помълчим в тъмното и нека тръпките от тишината вибрират с кръвта...
нека водят мислите по тънката нишка на търпението и спокойствието
Нека е тихо поне за миг ...