Няма нищо по-смешно от човек притиснат в клетката на собствените си мисли и желания ...
Мария седна в леглото и се усмихна.
Нещата се променяха интензивно, макар привидно всичко да беше в застой
Беше му неудобно, а дискомфорта проличаваше дори и в бездействието му
Прекаленото мълчание усилваше още повече това впечатление
За първи път от доста време имаше ясна представа защо се случва всичко и беше доволна от себе си
Време беше за душ и кафе с цигара
Вредните навици бяха скритите пороци, които пазеше само за себе си
Влезе в малката кухня
Така силно контрастираше това помещение с размерите на всичко останало в дома й
Тук единственото предназначение бе само да се наслади на гледката, докато си дърпа дълбоко от цигарата
Имаше нужда от още поне пет минути...Мозъка й работеше трескаво и тя усещаше как пъзела се разплита с всяка секунда
В кутията имаше само още 2 цигари- значи прекалено малко време...Нощта почти бе изкарала тук...трябваха й отговори, а мозъка работи най-добре под напрежение, спа лошо, а в промеждутъка пуши и мисли
Загадка ...забавна, нелепа, почти абсурдна загадка
Играеха игра,в която той беше привидният победител, беше й удобно и той да си мисли така,
иначе се губеше интереса...
И все пак ...
Странно беше да отделя толкова внимание на един обикновен човек
Работата й си оказваше въздействието, стремежа да рови из мозъците на другите също
Добре, че днес е петък - Душ, цигара, последни глътки от кафето
Набързо сложи чифт протрити накъсани джинси, лек топ и ниски обувки и се спусна до супермаркета наблизо. Цигари
На обед вече имаше пациент, секретарката звънна 2 пъти да й напомни да е точна, а тя още нямаше решение. Беше прекалено късно за всичко
Никак не й се искаше да се занимава с други хора преди да реши собствените си загадки...
Имаше някакво странно преплитане...
Или е по-разумно да го оставя настрана и нека той импровизира- щеше да е по-лесно да приеме за момент такава мисъл, ако не беше сигурна, че скоро след това
ще има и ново убийство ...
Риска беше прекалено голям, а Стейн ...Стейн мълчеше напоследък все по-подозрително и това я правеше неспокойна ...
Мария седна в леглото и се усмихна.
Нещата се променяха интензивно, макар привидно всичко да беше в застой
Беше му неудобно, а дискомфорта проличаваше дори и в бездействието му
Прекаленото мълчание усилваше още повече това впечатление
За първи път от доста време имаше ясна представа защо се случва всичко и беше доволна от себе си
Време беше за душ и кафе с цигара
Вредните навици бяха скритите пороци, които пазеше само за себе си
Влезе в малката кухня
Така силно контрастираше това помещение с размерите на всичко останало в дома й
Тук единственото предназначение бе само да се наслади на гледката, докато си дърпа дълбоко от цигарата
Имаше нужда от още поне пет минути...Мозъка й работеше трескаво и тя усещаше как пъзела се разплита с всяка секунда
В кутията имаше само още 2 цигари- значи прекалено малко време...Нощта почти бе изкарала тук...трябваха й отговори, а мозъка работи най-добре под напрежение, спа лошо, а в промеждутъка пуши и мисли
Загадка ...забавна, нелепа, почти абсурдна загадка
Играеха игра,в която той беше привидният победител, беше й удобно и той да си мисли така,
иначе се губеше интереса...
И все пак ...
Странно беше да отделя толкова внимание на един обикновен човек
Работата й си оказваше въздействието, стремежа да рови из мозъците на другите също
Добре, че днес е петък - Душ, цигара, последни глътки от кафето
Набързо сложи чифт протрити накъсани джинси, лек топ и ниски обувки и се спусна до супермаркета наблизо. Цигари
На обед вече имаше пациент, секретарката звънна 2 пъти да й напомни да е точна, а тя още нямаше решение. Беше прекалено късно за всичко
Никак не й се искаше да се занимава с други хора преди да реши собствените си загадки...
Имаше някакво странно преплитане...
Или е по-разумно да го оставя настрана и нека той импровизира- щеше да е по-лесно да приеме за момент такава мисъл, ако не беше сигурна, че скоро след това
ще има и ново убийство ...
Риска беше прекалено голям, а Стейн ...Стейн мълчеше напоследък все по-подозрително и това я правеше неспокойна ...
Коментари
Публикуване на коментар
Пътят винаги е дълъг, осеян с мисли, чувства и идеи ...
И никога не сме сами на него,независимо колко пуст ни се струва той понякога
Всичко е само търпение и положителен устрем към живота !