Стари момичета

Събудих се на 45
Наживяла се, недообичала,
претръпнала насила към живота, раздала и
подарила моменти, истини, усмивки, въздишки, любов...
Бях написала поне 100 смс през последните дни, които не пращах и триех, за да започна отначало
Знаех вътре в себе си, че не си готов да чуеш нищо от мен. А може би момента беше съвсем отминал безвъзвратно за нас
Станах...
Минаваше 11...и беше време да се приготвя
Погледнах се за един много дълъг момент в огледалото
Дивачка...
Скоро ставах на 30, а сякаш се бях родила на 100 и така има-няма последнити 3 века...
Нямах усещане за времето...Душата ми беше стара и преситена...
Толкова трудно стана с времето някой да ме впечатли...или изненада
Гримирах се бавно
В ума ми пулсираше идея как някой ме отвлича...Далеч...
Накой, Той, все тая...Съдбата ми имаше само едно лице и име
...
Сложих очна линия, руж, наситено матово червило и обувки в тон
Не бързах, нощта едва сега започваше...