ПРОЕКТ ГОЛОС 2013-ТИНА КУЗНЕЦОВА_

От
''Истории за Алис, която се загуби в собствения си свят''

Вървях по шумните улици
Знаех, че са шумни, защото с периферията улавях движения, хора, светлини, сгради, неща
Минавах покрай тях без да отчитам какво са всъщност, не ме и интересуваше
А над всичко или по-скоро във всичко се бе обгърнал мрак
Гъст, плътен, изолиращ целия свят, всичко и всички
Мозъка ми пулсираше празен, отдаващ само ход с крачките и дишането
Постепенно усещах как краката, коленете, слабините, тялото ми се разпадаше на
милиарди частици и мрака ги поглъщаше доволен, че заема тяхното място
Вървях
Тялото ми олекваше, съзнанието отдавна бе спряло да търси място, в което да се приюти и
полека изтичаше в небитието
Не умирах.
Уви...
По дяволите
Защо не !!!! ???
А исках
Имах нужда дали да ме блъсне кола, самолет, да се отвори земята и целия Ад да ме погълне заедно с прегладнелия Цербер
И, о Бога ми щях да бъда щастлива от такъв край !
Вместо това около мен лепкав вакуум си създаваше комфорт и изтриваше целия свят с мазна длан
Противно на вътрешния ми бълвоч от писъци, сълзи, злокобен унес и нахалното усещане, че ми се повръща, всеобщия мир бе решил да е прелюбезен и добър с мен
Явно втрещени от агонизиращия бледен вид, в който давех минутите, човеците ми сторваха път, усмихваха се, радваха се и отзивчиво любезничеха, решили да не допуснат да се спомина точно пред тях от мъка
И тъй ...
След като моят собствен Анубис положи кански усилия преко себе си, същността и вярванията си, за да ме научи още някъде преди 5 години, че дойде ли мрака трябва да му се усмихна
Започне ли да боли и душата да се къса, единственото, което да излиза от мен да е смях
Въпреки всичко
Дявол те взел, вярвам на всяка чута дума, защото бе проверена във времето,но точно сега ми се повръща от живота
Е, добре ме беше научил само пропусна едно- как да изкарам празнотата от душата си
Казваше ми, че мрака не е отсъствие на светлина, а собствения ми инат да гледам само в една точка...
Уви- точката изпълва целия ми свят
Точката си има име, което кънти във вените и душата ми и точно тази точка забавя пулса ми и желанието да ме има някъде, макар и полуизтрита, е само заради нея
Какво сега...
Как да удавя душата си?! Как да я хвърля на Хадес и да му дам да забие пръсти в нея, докато изтече като фин бял пясък през тях
И пак вървях
Мозъка ми не усеща нищо, очите не виждат, а краката машинално правят крачка след крачка, впрегнали сили да преборят 2000 тонната гъстота връз тях
Вървеше душа без тяло
Тяло, което усещах сякаш някъде встрани, като чуждо тяло, от което нямах нужда
Още крачка и усетих как потънах ...
Блаженство
Не усещах нищо
Всичко спря да съществува
Най-после ...