Често си говоря с приятели за писането... особено с ония четиримата, които ще прочетат и ще посегнат да се обадят веднага още след първият ред тук -don't do it !
Няма повод за драма, гайс
Изчерпах се някак просто и ми трябва outstandish off
Зная че-
Често пишем заедно
Често създаваме онези откачени и далечни истории, полу преживени, полу изфантазирани, много пожелани, а още по-често ви режа главите и съм...е, знаете си
....
Живеем в тях и всеки от нас е избрал това да бъде местенцето, където да отиваме, когато ни доскучае от всичко, и всички.
Или просто за да придадем още цвят на света си и да увлечем още някой в играта на думи...
Където ще бъдем себе си и още много неща
Но днес отказах...
Яска, знам че си ми сърдит до Ада и обратно, но нямам сили. Ще ти се обадя, когато имам нова история или си отблокирам фантазията поне
Пярпурният дракон вече не ми дава посока, за да драсна и 2 реда, а това е ядрена катастрофа ...
Ели, от теб по-малко очаквам да ме разбереш дори, особено след последния стрийм от бясна фантастика, с която ви взривих...но Вселената се пукна...
Давам ви почивка, за да криейтвате романтични истории без брутален край, без аут оф сенс
измерения, с много любов и хепи ендс
Зная, че имате нужда и това ще ви зареди, лято е
Аз отивам да правя нови неща и няма да си мисля за вас. Наистина
Време ви е да живеете без хаос и експлозивност
И ще чакам да прочета за всички приказни и мили неща, за които обичате да си говорите
Портала си седи с всичките ми двайсеизмерни герои и истории, ако на някой му потрябва вдъхновение и ще бъда жестоко хепи ако поне веднъж заради мен създадете цяла мистерия, и то преди да съм ви хванала спатиите, слабаци :D
Ще ви гледам и ще ви дишам във вратлетата, и ако видя и дума за кекаво убийство или тъпи герой, ще има изгорели :)
Не ви обичам, но сте ми безкрайно симпатични, подмазвачи и напоследък ми бяхте любимите драскачи, особено сутрин
Уви, време е да спра да ви режа крилцата и да ви оставя да отлетите
Закривам съвета на Дожите и ако до края на лятото има необратими поражения
се оправяйте сами- критики на есен
Зефир, не тъжи - Азур не умира :) обещавам, от края ще ти настръхнат всички косми и ще се чудиш в кой край на света съм го мислила :))))))) you know why
All the rest of you - keep searching, and even its dark - there is always a way
Believe in at least as many impossible things and be sure that as long you create - it ll be a story to come
Коментари
Публикуване на коментар
Пътят винаги е дълъг, осеян с мисли, чувства и идеи ...
И никога не сме сами на него,независимо колко пуст ни се струва той понякога
Всичко е само търпение и положителен устрем към живота !