....

Имате ли детски спомени, които ви карат да се усмихвате :) 
Аз да и то много :) 
Обичам понякога да се връщам в мислите назад, особено като ми е тъжно... а и не само ... :)
Много от вас ще си кажат, че е грешно да гледаш към нещо, което е 
отминало, но аз обичам да съм там''където има щастие, радост, усмивки'' 
Обичам си детството, пълно е с безгрижни детски игри, филии с лютеница
или попара в леглото...номерата с брат ми ...тук-там разни поразии, заради които 
го отнасяше той предимно...Въобще добре си живеех :)
Дългите летни ваканции...на село, с приятели, гости, все си на някъде...Господи, колко 
тежко и скучно ми се струваше да си възрастен...макар, че тайно и аз се мацотех
като всички момичета  и исках да порасна бързо-бързо...
но не си спестих краденето на сливи,дългите нощни разговори,
 студените душове първо с буркани, а после и с маркуча по двора,
 докато се гоним с приятели, а после висенето по оградата на слънце да изсъхна-
нали ако се прибера вир-вода ще ми се размине излизането и то подсолено с 
яка караница :) 
Обаче ...обаче сега зная, че безрезервната любов е украсена с много търпение,
разбиране, подкрепа, време...че приятелствата, връзките, силата, всичко става 
постепенно с много доверие и проверки в устоите на дългия път...че нищо не е даром, 
а наградата е милион пъти по-сладка, когато си я заслужил и изживял с всяка клетчица 
на същността си...
За това го обичам това мое детство, вашето, всяко ...защото таи много поуки, 
уроци, човещина и истини в себе си...за това го търся, когато ми е тъжно-припомня 
ми, че и ти дете и е достатъчно да протегна ръка към теб, за да разбереш, че е истина.
Понякога....само понякога и само с определени хора, онези които са ни 
близки на душите, само с тях прегръдката успокоява, а милата дума е 
балсамът, с който  спират да горят всички рани, тревоги и болки...
Ти си там и се радвам, че те има ! :)  :) :) :P