Понякога се питам защо хората сами се лишават от 
радости...
Защо си ги спестяват, сякаш като ги отлагат във времето 
ще останат за по-късно ...А не е така...всеки пропуснат миг 
просто се загубва безвъзвратно и никога няма да бъде същия ...
Никога няма нищо да се повтори...
Уловете всеки миг и бъдете щастливи ! Всеки ден, винаги !
:)

Коментари

Публикуване на коментар

Пътят винаги е дълъг, осеян с мисли, чувства и идеи ...
И никога не сме сами на него,независимо колко пуст ни се струва той понякога
Всичко е само търпение и положителен устрем към живота !

Популярни публикации от този блог

Марияна Гръблева Едно обичане ми е заседнало ей тук. Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо. Като притихнал в тъмното камбанен звук. ... а всяка тишина е някакво начало. Едно тъгуване ми е заседнало ей тук. Дълбоко, колкото безброй морета. Да можех с птиците да отлетя на юг... И да ме виждат само ветровете. Едно обичане ми е заседнало ей тук. Научих се (почти) да го отричам. Но знам, че няма ли го, ще умра от студ... А после много дълго ще съм птица. Едно мълчание ми е заседнало ей тук. А думите преливат от очите. Тежи от хиляди мълчания светът. И все по-тихо става. Все по-тихо. Едно обичане ми е заседнало ей тук. Дълбоко ми е и ми се потъва. Останалото е отвикване един от друг. И цял живот умиране - като присъда.
Прочетете още