ПРОЕКТ ГОЛОС 2013-ТИНА КУЗНЕЦОВА_

Пет минути открадни и мои ...
Пет за цигара, пет за глътка, пет за 3те реда, които напират от вчера...
Гледайте си работата всички, писна ми от музиката, от флиртовете,
 от сцените, от драмите, от суетата от физиономиите...
Искам въздух...
От онзи, който влиза под дрехите, просмуква се под кожата и те кара яко да потрепериш, знаейки, че никак не ти е мястото там ...
...Събудих се сама, навън валеше сняг...Знаех къде съм само условно, а всъщност не знаех изобщо...
 Въобще царица съм да се изгубя буквално и на права улица...
Едва ли има по-неориентиран в посоките човек...
Кишата от снега разваляше приказния зимен пейзаж през огромния френски прозорец, но на кой му пука , имаше сняг !!!
И ме подканяше да изляза навън, 
да намръзна докато открия магазин ...Бях прегладняла от студа, от партито предната вечер, от цигарите, от алкохола, а стомаха ми искаше храна, сега, незабавно.
 Вълчия ми апетит не спи никога...
Погледнах се, изглеждах добре и знаех, че след точно 2 минути навън ще имам най-червения нос на света 
Какъв хотел...бях изпуснала закуската почти нарочно.
Не ми се закусваше сама, лежах в леглото, докато стомаха ми напомняше, че въпреки умората, трябва да се подсиля..настоятелно...
Въобще нетърпимо, вече се приготвях ...
Беше ми някак странно...Мразя да ям сама просто
Знаех, че няма да се суетя и ще изляза час по-скоро, имах нужда чисто човешки да се огледам къде съм се запиляла тоя път, да видя хора, сняг..храна
.
Та нали с изключение на няколкото зимни снежни дни на Тродос не бях виждала толкова сняг, зима и студ на едно място...
Душата ми ликуваше...
Иначе обичам хотели...Тооооолкова ги обичам 
Още като дете нашите ме водеха по някакви хотели в пътуванията, 
лагери в хотели, 
пораснах - бягства в хотели, все едно съм си у дома...
А на мен у дома ми е на поне 15 места, какво е един хотел в повече
Всичко беше на ред.
Свободна, пътуваща, радвах се на всичко, исках да стигна все по-далеч, навсякъде, да вдишам от гадния градски смог и да се почувствам обратно в цивилизацията
Мръсна, изтощаваща, обсебваща, манипулираща, градска суета , в мен е просто
Като гадна зараза, която те изпива отвътре и те кара все да я искаш
Душата ми лелееше в мазохистични задушевни спазми 
Тук бях, тук исках да бъда. 
След кратка пауза пред рецепцията вече знаех, че съм в центъра
Ликувах!!!
Беше кретен но ми беше препоръчал един 
от най-хубавите хотели и то в центъра ...Проклех се на ум...Пфу-Неориентир пълен!
 Какво удоволствие само ме обзе 
Мразя шопинга, ненавиждам лутането по магазините 
По дяволите, още с минаването покрай витрините намирах това, което 
искам ...
Нооо... но сега щях да го забравя...
Щях да потъна в предколедната подготовка...в екзалтираните погледи, 
в украсите, цветовете...Магията на празниците тук приканваше от всяка крачка 
и те поглъща в жаждата за настроение и удоволствие в многобройните 
светлини, празнични мелодии, ухание на Коледни сладки с канела и мед...
Истинска зима ...истинска...с шал, палто, ботуши и премръзнали пръсти 
Исках и още и още от цялата тази красота...
И сега я чакам ...почти с нетърпение...Преломна Коледа, пътуването почти 
приключва, а края на пътя е тъй нежелан този път...Лутам се и в мислите и в улиците 
Това е път, тъй необходим, не искам да свършва 
Как се удължава сладка агония...
Запалих последна цигара...Вече не ми се пие, музиката кънти в ушите ми и мислите са 
бегла сянка ...
Искам и утре да се събудя, да има сняга, да те има ...
Bon Voyage ...bon voyage