....

Много обичам да казвам истини...
Колкото по-гадни и  брутални са, толкова ми е 
по-добре...Особено като се касаят за мен и личния 
избор...
Отдавна бях решила, че стандартите не са за мен, 
отдавна знаех и че никой не заслужава обяснения 
за решенията ми, отдавна не заблуждавах и себе си, че с времето 
нещата може би ще станат като при другите...няма шанс и никога не е имало ... 
понякога обаче хората имат очаквания 
Тихички...дълбоки, крещящи ...очаквания, които няма да оправдая, 
които не са за мен, няма да ме направят по-щастлива, няма да 
ме осмислят повече...
Всъщност е страшно...трудно е, когато видиш в очите на 
най-близките хора, че решенията и позицията, която си заел 
се разминава на мили от всичко, което са искали, страшно е да 
видиш въпроса в очите, недоумението защо е това, а още 
по-страшно е че просто трябва да запазиш последствията за 
себе си, знаейки че никой, абсолютно никой не би разбрал 
колко болезнени са отговорите за самия теб...колко дълго и 
мъчително време ти е коствало да стигнеш до отговорите 
и колко пусто и тягостно е да осъзнаеш истината за себе си 
и да живееш с нея ...и да загубиш всичко и всички, които са ти носели радост паралелно с това 
Днес нараних близък за мен човек... нараних го с думите, които 
никой не е готов да приеме от собственото си дете ...
Спокойствието, което идва след това е още по-страшно  и ужасяващо....
и все пак 
в решенията си човек е винаги сам и неразбираем за другите ...
Дано сте имали хубава неделя ...Лека нощ !