където пътя свършва си ти ...
Марияна Гръблева Едно обичане ми е заседнало ей тук. Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо. Като притихнал в тъмното камбанен звук. ... а всяка тишина е някакво начало. Едно тъгуване ми е заседнало ей тук. Дълбоко, колкото безброй морета. Да можех с птиците да отлетя на юг... И да ме виждат само ветровете. Едно обичане ми е заседнало ей тук. Научих се (почти) да го отричам. Но знам, че няма ли го, ще умра от студ... А после много дълго ще съм птица. Едно мълчание ми е заседнало ей тук. А думите преливат от очите. Тежи от хиляди мълчания светът. И все по-тихо става. Все по-тихо. Едно обичане ми е заседнало ей тук. Дълбоко ми е и ми се потъва. Останалото е отвикване един от друг. И цял живот умиране - като присъда.
Коментари
Публикуване на коментар
Пътят винаги е дълъг, осеян с мисли, чувства и идеи ...
И никога не сме сами на него,независимо колко пуст ни се струва той понякога
Всичко е само търпение и положителен устрем към живота !