За красотата отвън и отвътре

Понякога тишината е най-добрия съветник...мълчанието най-добрия водач... Тогава мислите се нижат по конец бавно надолу и достигат до онази болезнена опънатост, когато всеки звук и дихание ги изострят...напрягат...изпъват до кръв и ги карат да се стрялкат една връз друга в хаотичен танц на лудостта ... Забавна е тая лудост... Дива... Всеобхватна... Поглъщаща ...Лудост... Лудост, която издълбава резки първо из ума, душата...втурва се безпощадно в кръвта ...и после не кръв тече из вените, а дива, бясна лудост Сетне дълбае резки по тялото, а уж нищо ти няма ...Душата кърви, а нищо ти няма... Тялото вече не е твое, а нищо ти няма ...и се смееш ...смееш..смееш... Забавна е тая лудост, дива...опасна...безразсъдна...бездънна... Лудост... Да помълчим в тъмното и нека тръпките от тишината вибрират с кръвта... нека водят мислите по тънката нишка на търпението и спокойствието Нека е тихо поне за миг ...

Годината ме посрещна !

https://youtu.be/QE4lc-J2Cvs

Понякога в себе си запазваме емоции- отминали, несподелени, с изтикъл срок Не защото не осъзнаваме, че са отлетели, а защото стоплят по свой си начин и независимо от всичко...

Понякога нещата просто се случват- и лошите, но и хубавите Кълбото се търколи по негов си път някъде в пространството и чертае посока, независеща от физиката, логиката. Целта е пълна с нейната си магия красота, която стопля въздуха с дъха си и дава надежда. Надежда, че огънят от онова поле в Жеравна ще се разгори с пукот и искри отново силно, и ще освети и сгрее всичко край себе си. Нечии вещи ръце развиват и смесват цветни кълбета пълни с живот и посока, наричат тихо и ги пускат по чистия бял сняг # believe