Тръгвала ли си е от теб такава Жена Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Категорично. И светът става различен. Въздухът става сладък, карамелен и има вкус на капучино с малко канела – хей така, за вкус. Гледаш как мехурчетата от пяната му лекичко припукват по ръбчетата на устните ѝ. Да! точно това ъгълче искаш да целунеш първо, а после да обираш пяната… дълго, толкова дълго, че светът да забрави да се върти… или не… Ще се завърти шеметно като виенското колело от детството ти… Господи! Беше отдавна! Сега се давиш насън в езерата на две очи, а косите имат аромат… на нея! Искаш да имат твоя аромат, да потъваш в този водопад… И нейният стон, когато я прегръщаш, да се слива с твоя. Насън. Поне насън. Имал ли си такава жена… От онези, които кара...