Човек притежава душата си, за нея се грижи, с нея комуникира, когато навън...а и вътре е тъмно... Тя го топли, само, когато той, човекът я разбира Иначе е тиха, лека, внимателна, безгласна, седи си някъде отзад скрита зад самосъзнанието, егото и характера... Въобще, фина работа е тая душа, уж я има, а така рядко е нужна на хората... Оставят я сама за дълго, оставят я и на студено и да гладува...забравят и да я слушат...тя и без това напоследък все по-тихо и рядко се обажда Много я бъркат със съвест, но съвестта е по избор, ако искаш я имаш, ако ли не, е...никой не е умрял от липса на съвест де... Но душата, ех...това е друга работа Душата гледана добре постига, прави и раздава чудеса, дарява щастие, сияе и озарява хората, привлича към себе си все прекрасни неща Такава е тая душа, чудна и топла...само чака да я повикаш и вече е почнала с вълшебствата Дайте храна на душата си, дарявайте я с красиви емоции и тя ще ви се отблагодарява винаги