една жена
сърцето си извади
целуна го
за сбогом
и го подари
без страх...
заключи го
(с любов)
във мъжките гърди...
сърцето си извади
целуна го
за сбогом
и го подари
без страх...
заключи го
(с любов)
във мъжките гърди...
остана и страстта
за да се говори
че самата тя
е тъмен грях
останаха
корсетът,
чорапите
(със ръб),
и обувките
със ток
за да върви
с изправен гръб
и вирнат нос
остана
и душата
за да знае,
че всичко това
е изкусителен фетиш,
но любовта...
не е разменна монета
или...театрален афиш
....
но пък...
във всеки мъж
роден с късмет
трепти едно сърце
на влюбена жена
с оголена до кост
и осъдена
от Бог душа...
за да се говори
че самата тя
е тъмен грях
останаха
корсетът,
чорапите
(със ръб),
и обувките
със ток
за да върви
с изправен гръб
и вирнат нос
остана
и душата
за да знае,
че всичко това
е изкусителен фетиш,
но любовта...
не е разменна монета
или...театрален афиш
....
но пък...
във всеки мъж
роден с късмет
трепти едно сърце
на влюбена жена
с оголена до кост
и осъдена
от Бог душа...
Жени Иванова
(написано в един влак
достатъчно бавен,
за да го завърша )
(написано в един влак
достатъчно бавен,
за да го завърша )
Коментари
Публикуване на коментар
Пътят винаги е дълъг, осеян с мисли, чувства и идеи ...
И никога не сме сами на него,независимо колко пуст ни се струва той понякога
Всичко е само търпение и положителен устрем към живота !