Горещо е...
не...... само толкова не стига.... брутална жега е навън ...а някакви си 34 градуса показва термометъра...лъжа ли е ?!
в мен е поне 100...може би и повече
точката на кипене отдавна е премината и вече само пръски вряла душа се сливат с атмосферата
щеше да е добре ако ви казвах нещо ново, което всички искаме да чуем..
красота...фонтани...пеперуди ...нежен повей...
нямам сили и за главни букви ...нищо не е по-важно от капка вода сега...освен Него...
на кой не му е горещо в този зной навън ...или най-после вътрешния и външния ад имат една и съща кожа и се сливат до точката на нагорещен асфалт ...
в такива дни съм спряла да мисля ползотворно... а и всички източниците на
информация са решили крайно да ни запратят в зоната на негативните новости и
ни обливат с нецензурна фантастика и празни полит-драми...
сякаш студения душ можеше да е по-поносим, ако поне беше истински, а не медиен и пуст ....и някак крещи ''вижте се бе, на вас ви е жега, а на стотици хора живота им замина по дяволите и по вода''.... после смей да кажеш нещо...
Всички алтернативни методи водят само и единствено към морето, фантазията най-вече...мечтая ...да съм нейде в безкрайното синьозелено море, там -дивна лагуна и аз... блаженство ...
а в моя случай на парти през уикенда...дръж се земльо ...и пак празници ...празна съм или ми се струва, че съм друга...интернета забива ...а аз....
Понякога ...дали сте се хващали, че искате да знаете какво си мислят хората...Безсмислено упражнение доволно стигащо до ''х'' догатки...
Една такава глождеща тръпка какво се крие зад ето този ...(празен) спокоен поглед, или
живи детски очички ...Добре, че не знаем.... Третата Световна щеше да е само точица от безкраен низ ...
Настава някаква непонятна тишина ...понякога пише и Той ...после скуката е по-поносима...
безвъздушна съм...
в такава минута фантазията и ума заработват трескаво като в неистова агония към неясна светлина в търсене на Нещото... и ако не беше стола от горния етаж ясно щях да чувам скърцането от неимоверните им съвместни усилия ...какво да е Божеее...
жега е...още е 34, а денят тепърва предстой ...
какво ли би бил един безкраен ден в 34 ...нецензурна истина по изпотената кожа
не...... само толкова не стига.... брутална жега е навън ...а някакви си 34 градуса показва термометъра...лъжа ли е ?!
в мен е поне 100...може би и повече
точката на кипене отдавна е премината и вече само пръски вряла душа се сливат с атмосферата
щеше да е добре ако ви казвах нещо ново, което всички искаме да чуем..
красота...фонтани...пеперуди ...нежен повей...
нямам сили и за главни букви ...нищо не е по-важно от капка вода сега...освен Него...
на кой не му е горещо в този зной навън ...или най-после вътрешния и външния ад имат една и съща кожа и се сливат до точката на нагорещен асфалт ...
в такива дни съм спряла да мисля ползотворно... а и всички източниците на
информация са решили крайно да ни запратят в зоната на негативните новости и
ни обливат с нецензурна фантастика и празни полит-драми...
сякаш студения душ можеше да е по-поносим, ако поне беше истински, а не медиен и пуст ....и някак крещи ''вижте се бе, на вас ви е жега, а на стотици хора живота им замина по дяволите и по вода''.... после смей да кажеш нещо...
Всички алтернативни методи водят само и единствено към морето, фантазията най-вече...мечтая ...да съм нейде в безкрайното синьозелено море, там -дивна лагуна и аз... блаженство ...
а в моя случай на парти през уикенда...дръж се земльо ...и пак празници ...празна съм или ми се струва, че съм друга...интернета забива ...а аз....
Понякога ...дали сте се хващали, че искате да знаете какво си мислят хората...Безсмислено упражнение доволно стигащо до ''х'' догатки...
Една такава глождеща тръпка какво се крие зад ето този ...(празен) спокоен поглед, или
живи детски очички ...Добре, че не знаем.... Третата Световна щеше да е само точица от безкраен низ ...
Настава някаква непонятна тишина ...понякога пише и Той ...после скуката е по-поносима...
безвъздушна съм...
в такава минута фантазията и ума заработват трескаво като в неистова агония към неясна светлина в търсене на Нещото... и ако не беше стола от горния етаж ясно щях да чувам скърцането от неимоверните им съвместни усилия ...какво да е Божеее...
жега е...още е 34, а денят тепърва предстой ...
какво ли би бил един безкраен ден в 34 ...нецензурна истина по изпотената кожа
Коментари
Публикуване на коментар
Пътят винаги е дълъг, осеян с мисли, чувства и идеи ...
И никога не сме сами на него,независимо колко пуст ни се струва той понякога
Всичко е само търпение и положителен устрем към живота !