Понякога тишината е най-добрия съветник...мълчанието най-добрия водач... Тогава мислите се нижат по конец бавно надолу и достигат до онази болезнена опънатост, когато всеки звук и дихание ги изострят...напрягат...изпъват до кръв и ги карат да се стрялкат една връз друга в хаотичен танц на лудостта ... Забавна е тая лудост... Дива... Всеобхватна... Поглъщаща ...Лудост... Лудост, която издълбава резки първо из ума, душата...втурва се безпощадно в кръвта ...и после не кръв тече из вените, а дива, бясна лудост Сетне дълбае резки по тялото, а уж нищо ти няма ...Душата кърви, а нищо ти няма... Тялото вече не е твое, а нищо ти няма ...и се смееш ...смееш..смееш... Забавна е тая лудост, дива...опасна...безразсъдна...бездънна... Лудост... Да помълчим в тъмното и нека тръпките от тишината вибрират с кръвта... нека водят мислите по тънката нишка на търпението и спокойствието Нека е тихо поне за миг ...